КОНОКРА̀ДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Конекрадец. Затворниците бяха повечето черкези, .., цигани конокрадци. З. Стоянов, ЗБВ III, 219. Преди няколко недели в къщата на .. нашия примарин, който тряба да преследува крадците, обираните и конокрадците, са намериха два крадени коня. С, 1872, бр. 31, 246.


Източник: Речник на българския език (онлайн)