КОНО̀ПЕЦ, мн. -пци, м. Диал. Конопено въже. Тях места като разорат или разкопаят с лизгар хубаво, .., насаждат лозовия пръчки .. като обтягнат конопец направо надлъж. Г. С. Раковски, Π I, 71. „Ния сме Стайко съдили, / съдили и осъдили / на тънка топола бесили / и с тънки конопци душили.“ Нар. пес., СбВСтТ, 291. Просяче дарба не гледа, / Милен за ръце улавя, / опак му ръце извива, / c тънки конопци вързува / за тая бука дебела. Нар. пес., СбВСтТ, 949.