КОНО̀ПИЩЕ, мн. -а, ср. Място, което е засято с коноп. Като превалиха великите пости, слънцето взе да грее над земята всеки ден .. По-чевръстите от селяните впрегнаха воловете: едни да орат градините си, други — конопищата. Ил. Волен, ДД, 5. Засвириха скорци по върбите, загугаха гургулици край конопищата, а един славей в долчинката под къщата на хазяите ме веселеше всяка нощ. Кр. Григоров, ОНУ, 157. Гълъбите и гургулиците ходеха и си повиваха снагата по конопищата да обират незаровеното конопено семе. Ц. Гинчев, ГК, 370. И напук на ония, които го раздумваха, той даде в кооперативното всичко. И нивите си, и пасбището си, и конопището, и добитъка с целия му такъм. Кр. Григоров, Н, 111.