КОНО̀ПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Конопен. Ти Стоян, Радо, не чекай! / Ниа щем Стоян да женим / за вита ела висока: / Конопско въже свекръва. Нар. пес., СбНУ XLIV, 289.


Източник: Речник на българския език (онлайн)