КОНСЀРВА ж. 1. Хранителен продукт, поставен в херметически затворен съд, за да се запази за дълго време. В празничен ден той обядваше в къщи, разтваряше консерва и си вареше чай. А. Гуляшки, ДМС, 83. Вяра взе с крайчеца на ножа парче от консервата, разкъса го върху хляба си и настървено започна да дъвче. Ив. Мартинов, ДТ, 225. — Страдам от киселини в стомаха... Не мога да понасям консервите... живота в окопите... Аз съм просто болен човек. Д. Димов, Т, 457. Лиляна бързо подреди бутилките върху тезгяха, рибните консерви и салама, който дори и не премери. Т. Монов, СМ, 70. Зеленчукови консерви. Плодови консерви. Месни консерви.

2. Разг. Ирон. Консерватор. — Твоя милост либерал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. Ал. Константинов, БГ, 47. Велчо имаше партийно поръчение да нанесе първия удар на „консервите“. И. Петров, MB, 21.

— От лат. conservo ‘запазвам’ през фр. conserve.


Източник: Речник на българския език (онлайн)