КОНСЕРВА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Консервативен. Мнозина последваха неговия пример, като заявиха високо, че се отказват от своите партии едни от либералната, други — от консерваторската. Т. Влайков, Съч. III, 69-70. В един от миналите си броеве консерваторския вестник „Мир“ се обръща към средноевропейската преса и я моли да благоволи да похвали днешните управници. Ал. Константинов, Съч., 17. Само Идън умееше, .., да носи този орден [на жартиерата] без чувство на смущение, а с вродено достойнство и със завидно консерваторско благородство. Бр. Йосифова, БЧМ, 107.


Източник: Речник на българския език (онлайн)