КОНСЕРВА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество или проява на консерватор1; консерватизъм; консерваторщина. Българинът е враг на всяко консерваторство. Б. Шивачев, Съч. I, 101. — Не мога да слушам неговото консерваторство... Ив. Вазов, Съч. VII, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)