КОНСЕРВА̀ЦИЯ ж. Запазване на произведения на изкуството, архитектурата, предмети на бита, книги и др. чрез обработване с химически и технически средства и при специални условия (температура, влажност, осветление), за да се продължи съществуването им във възможно най-добро състояние. Твърде често постъпилите картини се нуждаят от физико-химически анализи, консервация и реставрация. КГ, 1972, кн. 1, 6. Консервация на стенописи. Консервация на паметници на културата.

— От лат. conservatio, -onis през нем. Konservation, фр. conservation или рус. консервация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)