КОНСПЕКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е кратък, сбит, който има характер на конспект; конспектен. Програмата, съдържаща около 400 въпроса, представлява всъщност кратко конспективно изложение на всички съществени черти на диалекта. НК, 1958, бр. 39, 6. Само един конспективен преглед на ролите, които бе играла [Будевска], ще ни даде богатия списък на душевните съдържания .., които са я горели двадесет и пет години. Ст. Грудев АБ, 167.