КОНСПИРАТЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, м. Отвл. същ. от конспиративен. Любовта между отделните членове, дълбоката конспиративност, .., с която работеха тези другари, не допуснаха да се доближи врагът и благодарение на тези качества до края на борбата тук не стана никакво нещастие. Сл. Трънски, Н, 121. Той предупреди, че за съвещанието не трябва да се съобщава никому, .., защото конспиративността, според него, бе най-важното условие за изненадата. Г. Караславов, ОХ IV, 466. Войводата е строг и суров, държи за дисциплината и изисква да се спазва конспиративността. Лит. XI, 53.