КОНСПИРА̀ТОРКА ж. Жена конспиратор. Най-главната конспираторка, от която полицията ще се опита да изтръгне с всички инквизиционни средства големи разкрития, е избягнала от полицейското подземие. С, 1955, кн. 2, 182. Мисълта пък, че тази „чудна“ девойка, .., е комунистка и конспираторка, му се виждаше толкова странна и необикновена. Д. Ангелов, ЖС, 225-226. С достойнство на успешно изпълнено поръчение тя разтвори ученическата си чанта и сложи на масата кутия с бои за рисуване, мастило, четки. — Бива ли ме за конспираторка, другарю Бабукчиев? Ст. Мокрев, ЗИ, 203.