КОНСПИРЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Върша конспиративна дейност, участвам в конспирация (в 1 знач.). Учителите българи, .., бяха люде скромни, .. Когато другите се веселяха, учителите конспирираха против царщината на султана. Д. Спространов, С, 45-46. — Ние не го мъчим, сеньор! Ние искаме само да го арестуваме. .. За да го изправим пред народния съд. Конспирира срещу републиката. Д. Димов, ОД, 195. Момчето беше будно, схватливо, конспирираше умело, само дано не попаднеше в ръцете на полицията. Г. Караславов, ОХ IV, 443. На старите буржоазни партии Борис не можеше да се осланя. Той конспирираше и срещу тях, отреждайки им за по-късно все по-малка роля в управлението. Ем. Станев, ИК I и II, 259. — Година наред нуждата ни научи как да конспирираме. Затова ви предлагам да сложите край на играта, с която се опитвате да отложите развръзката. В. Нешков, Н, 422.
— От нем. konspirieren.