КОНСТАТА̀ЦИЯ ж. Книж. Установяване на нещо, на някакъв факт. Въпреки че анкетата на „Балканска трибуна“ не бе истинско народно допитване и изказване, тя извърши една характерна констатация: най-обичаните през онова време български писатели излязоха Вазов и Яворов. М. Кремен, РЯ, 240. И двамата бяхме доволни, че в някои от следващите разузнавателни бюлетини, издавани от централното разузнаване, известни наши констатации и възгледи бяха възприемани и се отправяха като указания. П. Илиев, ЛВ, 60. Като най-голяма слабост на съвременните му писатели [Ив. Ст. Андрейчин] посочва езиковата немарливост. Постоянно се връща към тази своя констатация. Ив. Богданов, СП, 204.
— От фр. constatation или рус. констатация.