КОНТ, ко̀нтът, ко̀нта, мн. ко̀нтове, след числ. ко̀нта, м. 1. Само ед. Наследствена благородническа титла във Франция, по-висока от барон и по-ниска от дук; граф. Колкото за конта Зичи, тукашния австро-унгарски посланик, той държи една по-умерена политика. СПл, 1876, бр. 11, 42. „Княз Горчаков е заповядал на конт Шивалов да са старае да земне от лондонския кабинет отговор на циркуляра му.“ НБ, 1877, бр. 70, 272.
2. Лице, което носи такава титла. Тук нашите одържаха славна победа над французите; повечето от последните паднаха мъртви и мнозина ся зеха роби; първите им контове и чиновници изгубиха живота си. Д. Войников, КБИ, 141. Европейските кабинети, сичките контове и лордове обърщаха гърба си към въстаналите. НБ, 1876, бр. 17, 65.
— От фр. comte. — Паисий Хилендарски, История славяноболгарская, 1762. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 216.)