КОНТО̀ШЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от контош. Беше облечена като пловдивска кокона — в дълъг до земята лилав джамфезен фустан и късо чохено контошче, обточено по краищата с лисичи кожи, а косите си бе забрадила със зелена копринена кърпа. А. Христофоров, А, 78. „А ако байо Либен каже, че трябва да са направи сватбата по-скоро, то аз ще да му кажа, че премяната още не е готова, .., че контошчето още не е подплатено.“ Л. Каравелов, Съч. II, 80.
— Друга форма: конто̀хче.