КОНТРАБА̀НДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е свързан с контрабанда (в 1 и 2 знач.). Младата френска промишленост не могла да задоволи напълно нуждите на европейския пазар, а това благоприятствувало контрабандната търговия с Англия. Ист. VIII кл, 60. Извършени са арести на няколко лица и са заловени част от контрабандните стоки като сублимат, есенции и други. Пл, 1933, бр. 1418, 1. Както повечето от бедните хора по онова време, дядо Мирьо пушеше контрабанден тютюн и го увиваше в тънка хартия или вестник. Ем. Станев, ЯГ, 25. Контрабандно оръжие. Контрабандна афера. Контрабандна сделка.
2. Който е непозволен; таен, скришен. Той [дребничкият човек] е избягал от затвора. Аз сам го видях в Коруня с каква безподобна смелост се вмъкна по контрабанден начин в парахода. Б. Шивачев, ПЮА, 36.