КОНТРАГЀНТ м. Юрид. Лице или учреждение, което поема определени задължения по договор; страна в договор. Гешев иска изменение на чл. 25 от заема, който запрещава на българското правителство издавате на банкноти и сребърни пари без съгласието на контрагентите. Бълг., 1902, бр. 454, 1. Контрагенти на външна търговия.
— От лат. contrahens, -entis ‘който договаря’ през нем. Kontrahent и рус. контрагент.