КОНТРА̀КЦИЯ ж. 1. Мед. Свиване на гладката мускулатура на вътрешен орган. За възбуждащ лекарствен ефект се говори тогава, когато лекарството усилва функцията на един или повече органи (напр. засилване на сърдечните контракции под влияние на кофеина). Н. Тонкин, НЗЛ, 31. Контракции на матката.
2. Разш. Спец. Свиване, стягане, съкращаване. Планинообразувателните процеси .. се предизвикват от свиването или още, както го наричат, контракцията на земята. Геол. IX кл, 77.
3. Езикозн. Сливане, стягане на частите на думата, обикн. за избягване на зев.
— От лат. contractio, -onis през нем. Kontraktion, фр. contraction или рус. контракция.