КОНТРАНАПАДЀНИЕ, мн. -ия, ср. Воен. Контраатака. На 2 април [1871], четири дни след провъзгласяването на Комуната, започнало нападението на версайските войски. В отговор на това националната гвардия предприела на следния ден силно контранападение. Ист. X кл, 122. Българските състезатели играха добре и често пробиваха отбраната на чехите. Домакините обаче бързо се организираха и започнаха да провеждат бързи контранападения. СП, 1958, бр. 150, 4.