КОНТРАРЕВОЛЮЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до контрареволюция. През пролетта на 1918 година, когато контрареволюционни германски сили се насочват да пленят черноморския флот, по заповед на Ленин Разколников изпълнява една трагична задача: потопява корабите на черноморския флот, за да не попаднат в ръцете на врага. Мл. Исаев, Н, 242. По време на 3-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция бяха разбити и последните отряди а контрареволюционните войски. Ист. IX—X кл, 109. От момента, когато постигнала своите задачи, .., буржоазията съзряла опасност в стихийните действия на народните маси и чрез един контрареволюционен преврат дала обрат в развитието на революцията [във Франция]. Ист. X кл, 28. Контрареволюционна политика.