КОНТРАРЕВОЛЮ̀ЦИЯ ж. Полит. 1. Борба на реакционните класи против революцията с цел да я задушат или против победилата революция, за да унищожат нейните завоевания и да възстановят предишния социален ред. Людвик XVI наложил вето на трите декрета [на Законодателното събрание] и с това открито защитил контрареволюцията в един момент, когато революционна Франция била заплашена от война. Ист. X кл, 21. Буржоазна контрареволюция.
2. Само ед. Събир. Реакционни класи и техни привърженици, организирани за борба срещу революцията; контрареволюционери. С разгарянето на революцията тя [буржоазията] все повече се отказваше от своята позиция срещу царизма и все по-открито влизаше в съглашателство с него. Така руската буржоазия премина в лагера на контрареволюцията. Ист. IX—X кл, 37.
— От фр. contre-revolution.