КОНТРАСТЍРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от контрастирам и от контрастирам се. На високата клада ο стълб е привързан Крез, долу под него пък са нахвърляни царедворците и старите му боляри. Чрез това рязко контрастиране Славейков е постигнал по-силен художествен ефект. БР, 1931, кн. 6, 208.