КОНТРОВЀРСИЯ ж. 1. Юрид. Спор, разногласие, противоречие.
2. Разш. Книж. Спорен въпрос. Въпреки че на моменти търпи поражения, тук Чомаков е в стихията си. По основните контроверсии мнозинството на Събора е на негова страна и фактически в ключовите си положения първият екзархийски устав може да се смята за негово дело. Това се дължи не само на качествата му като политик, но най-вече на факта, че гледищата му изразяват водещите обществени настроения. Ил. Тодев, СЧ, 132.
3. В Древния Рим – тема за упражнение в красноречие.
— От лат. controversia ‘несъгласие’.