КОНТУ̀ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от контузвам и от контузвам се. Това бе маловажен въпрос — и дълго още приказваха за своите рани, за контузвания, за рекуш и пр. Д. Калфов, ПЮН, 87.
