КОНТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от контур. След Първата световна война за скулптурите на Лазаров са характерни декоративните търсения. Стига се до моделиране на формите с взаимнопресичащи се плоскости, ъгловатост, рязко контурно очертаване. ЛФ, 1956, бр. 2, 3. Теоретичният чертеж съдържа главно проекциите върху три взаимно перпендикулярни проекционни равнини на контурните линии на корпуса. Й. Пращинков, ТК, 10.