КОНУЩЍСВАМ, -аш, несв.; конущѝсам, -аш, св., непрех. Диал. Разговарям, водя разговор с някого. Говореше се, че в Цариград Ботев конущисвал с черногорския капитан Куюнджич да запали града и да стане бъркотия, та в Българско народът да се вдигне. Хр. Бръзицов, НЦ, 128.
КОНУЩЍСВАМ СЕ несв.; конущѝсам се св., непрех. 1. Разговарям се с някого, водя разговор. Отиде [келешът] во градот на еден ан [хан] .., во той ан [хан] беа кондисале и царските зетои. Той се конущиса со ними и попита, откай се, защо су дошле тука и кай кя оат. Нар. прик., СбНУ XIX, 113. Търгнале двата да патуаат и, откоа се кунущисале, се прашале, кои откаде йе и кай ке оди. Нар. прик., СбНУ XIV, 112.
2. Срещам се, виждам се, общувам с някого. — Хайде да ги съберем някой ден ..; ще донеса аз и за ядене и пиене, .., че да се конущисат, доде са живи, .. — аз ще им посвиря — да се видят горките старци. Ц. Гинчев, ГК, 50. // Разбирам се, сприятелявам се с някого. Турци отбягвали да влизат в български дюкяни — някои направо от неприязън, други — от страх да не ги обвинят, че се конущисват с враговете на отечеството. Хр. Бръзицов, НЦ, 186. Дойдуайки во Стамбол, двайцата руси се облекле во едни софтински алища и се сториле едни страшни оджи. Ти ватиле по една кукя, се ожениле и се конущисале со сите ефендии, оджи, муфтии. СбНУ XXIX, 193. // Общувам интимно с някого. Марко Лерински затрил една жена, дето се конущисвала с турски бегове, .. и издавала народни тайни. Д. Спространов, С, 159.