КОНФИСКА̀ЦИЯ ж. 1. Принудително безвъзмездно изземване на собственост в полза на държавата по силата на закон или на съдебно решение; конфискуване. Николов получи доживотна присъда от Народния съд, а Иванов, с присъщата му ловкост, се измъкна почти невредим — отърва се само с конфискация на част от имуществото. Ст. Марков, ДБ, 273. Тъй като недвижимото наследство на Омер Пазвантоглу било заплашено от конфискация, наследниците побързали да си осигурят собственост върху него. В. Мутафчиева, КB, 73. Всякакви сношения и търговски връзки с Англия били забранени; английски стоки, които се намерят на френска или съюзническа територия, подлежали на конфискация. Ист. X кл, 35.
2. Изземване от продажба на печатно произведение или недоброкачествена стока по нареждане на властта. Найденов трябваше, .., тази утрин да разреши много важната „журналистическа“ задача — да организира вестникопродавчетата, за да вземат вестника .. направо от редакцията сутринта към 11 часа, та да пръснат няколко хиляди екземпляра преди конфискацията му. Т. Генов, Избр. пр, 266. Железничарската стачка, .., беше тежък удар за правителството. То засили терора, започнаха конфискации на вестници. К. Константинов, ППГ, 111.
— От лат. confiscatio, -onis през нем. Konfiscation, фр. confiscation или рус. конфискация. — Η. Михайловски, Ръководство към всеобщата история, 1873.