КОНФЛЍКТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от конфликтен. Конфликтността, драматичният строеж на романа говорят за драматичните заложби на писателя. Лит. XI кл, 238. Талантливо и поетично той водеше своя разказ, но някъде към средата се отклони от истинската конфликтност, избяга от остротата на проблема, а следователно от жизнената и художествена истина. НК, 1958, бр. 13, 1. Конфликтност на характера.