КОНЦЕНТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Мат. За окръжност или дъга — която има общ център с друга окръжност или дъга. На всички е известно, че ако хвърлим камък върху спокойна водна повърхнина, около мястото на падането на камъка водната маса образува концентрични окръжности от изпъкнали и вдлъбнати водни маси. Физ. VIII кл, 1965, 5. Под действието на магнитното поле стърготините се намагнитизират — стават малки магнитчета, и се нареждат по концентрични окръжности. Физ. VIII кл, 1965, 84. При механичните движения всички молекули на дадено тяло описват успоредни или концентрични траектории. Физ. X кл, 1951, 68. Когато въздухът се намира от всички страни на звучащото тяло, трептенията се разпространяват еднакво по всички посоки наоколо. Ако източникът не е много голям, около него се образуват концентрични сферични вълнови повърхнини. Физ. X кл, 1951, 20.
2. Който се отнася до окръжност. Слоевидният (или концентричен) строеж нагледно показва, че Земята не е могла да се появи изведнъж в такъв вид, в какъвто я знаем сега. Р. Багрянова, ТЗ (превод), 14. Цялото летище е било заобиколено с пет концентрични полоси гъсто изплетени телени мрежи. Ал. Гетман, ВС, 181.
◊ Концентрични снопчета. Бот. Проводящи снопчета в растенията, при които ликото и дървесината са разположени концентрично.
— От фр. concentrique през рус. концентричный.