КОНЦЕСИОНЀР м. Иконом. Лице или дружество, което е получило концесия. — Славов е в ръцете ни; засега става наш концесионер, а разрасне ли се работата ни, можем да го доведем до банкрут и да вземем периметрите му на безценица. X. Русев, ПЗ, 125. Горски работник от 1912 година, Пакета познаваше персенската гора като петте си пръста .. Знаеше всичко за ония времена, когато гората е била плячка в ръцете на концесионери и търговци. Н. Хайтов, ПП, 83. На билетите с прекачване се казваше „кореспонданс“ . То беше се наложило навярно от белгийците, които бяха тогава, .., концесионери на столичните трамваи. Д. Калфов, Ст, 1963, бр. 918, 2.
— От нeм. Konzessionär или фр. concessionnaire прeз рус. концeссионeр.