КО̀НЧОВ, мн. -и и -е, м. Конч1. Един офицер, .. вървеше по поляната и шляпаше с тънка пръчица опънатия лъснат кончов на ботуша си. Д. Фучеджиев, Р, 28-29. Както се беше навел, Остеня видя най-напред лъскавите ботуши на сина си. Коравите кончови пристягаха крака горе и излъсканата кожа меко блестеше с безкрайните си гънчици на глезена. Кл. Цачев, ГЗ, 85. И той започна да ходи из салона. Новите му чепици с ластични кончове скърцаха. Ем. Станев, ИК I и II, 197. Отстрани на възвишението под сенници стоят на пост войници с бела каски и с бели кончови, пристегнали високо глезените. М. Яворски, ЕСВ, 66. Кожени кончове.