КО̀НЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до кон; конски. Синджир кладе [арапинът] на Марко на гърло, / върза Марка за коньово седло, / изваде го от лепи манастир. Нар. пес., Христом. ВВ II, 110. Тъгав стана челебия, / .., / че си метна десна нога / на коньова изенгия. Нар. пес., СбНУ XLVII, 142.