КОНЮГА̀ЦИЯ ж. Биол. 1. Полов процес у някои водорасли, при който става смесване на клетъчното съдържание на две външно сходни вегетативни клетки. Две влакна се доближават и срещуположните им клетки образуват подутини. При допирането на подутините клетъчните ципи се стопяват и протоплазмата и ядрото на едната клетка се преливат в другата. Получава се една клетка с дебела обвивка — зигоспора (слята спора), от която при благоприятни условия се развива ново растение. Това размножаване се нарича конюгация. Бтн VI кл, 75-76.
2. Полов процес при инфузориите, при който се обменят ядрата на половите клетки. Най-простата форма на полово размножаване е конюгацията, която се среща у някои зелени водорасли, .., и при някои инфузории — чехълчета .. Два индивида с намалена жизненост се приближават и допират. В мястото на допирането клетъчната ципа се разтапя и протоплазмата на двете чехълчета се свързва. ОБиол. Х кл, 64-65. След акта на конюгацията животворните сили на изтощената инфузория се връщат. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 79.
— От лат. coniungo ‘свързвам, съединявам’.