КОНЮНКТУ̀РА ж. Книж. Обстановка, положение, ситуация в някаква област на обществения живот, способна да влияе върху изхода на дадено дело, или за разрешаването на някакъв въпрос. Съзнанието, че се налага при настъпилата историческа конюнктура сгрупирване на българските видни интелектуалци за обща работа в полето на науката и народната просвета, си е пробило дотолкова път, щото почините за ново, по-здраво изграждане на едно научно-книжовно общество не ще закъснеят. М. Арнаудов, БКД, 50. Положението на съветските хора ставаше от ден на ден по-тежко .. Едни им съчувствуваха, други гледаха като зрители и се въздържаха да вземат отношение, а трети бяха явно на страната на фашистка Германия, защото военната конюнктура им осигуряваше бързо забогатяване. Сл. Трънски, Н, 28. Война! Работниците, които пълнят фабриката на Ганчев, се трудят за насъщния. И недоимъкът се е стоварил на плещите им. За фабриканта обаче тази конюнктура е „златно време“ за трупане на капитали. ВН, 1960, бр. 2610, 4. Политическа конюнктура.
— От фр. conjouncture.