КОНЮ̀Х м. Остар. и диал. Коняр; конюшник2. В това време великият конюх подведе на Смилеца прекрасния му алест ждребец. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. Султановият главен конюх нареди да бият до смърт пред очите на всички войници някакъв коняр от Загоре. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 84.