КОНЮ̀ШНИЦА ж. Остар. и диал. Конюшня; конюшник1, конярница, конярна. Конят му [на търговеца], който го следваше, като видя една конюшница (яхър), влезе вътре. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 45. До къщата „кукя“, в която сами живеят, има и много други строения: кошери, изби, земници, конюшници, плевници и др. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127-128. Дал им царот за седене и едно одайче, шчо било къде конюшницата, близо до конете. СбНУКШ ч. III, 31. Нели слези долу в конюшница / и да видиш, сестро Ангелино, / коя коня роса обросила, / него, сестро, да ми го подседлаш. Нар. пес., СбНУ VI, 54. Ей, невесто, добро мое! / Сме венчани нелюбени, / запали си до две свечи, / да идемо в конюшница, / да отседлам добра коня, / да отседлам, да обружам. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 329-330.