КОНЯ̀НИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Конник, ездач; коняк. Инджето събрал около 500 души коняници и захванал да прави различни пакости и на турци, и на христиене. П. Хитов, МП, 143. Две хиляди турци коняници преследвале българските хайдуци, ..; от сичките тие надменни спахие едвам само 30 души ся са върнале живи. НБ, 1876, бр. 25, 98. Той повикал няколко души от своите най-добри коняници и заповядал им да идат колкото са може no-скоро, да стигнат главната армия и да искат помощ. Л. Каравелов, Съч. V, 155-156. Co стотини иляди войска бликнало по полето ко скакалци, .., и туку тръчаат коняници натамо-навамо. Нар. прик., СбНУ XIX, 3.