КОНЯ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от коняр; млад коняр. На всеки десет коня се даваше по едно момче конярче. А. Дончев, ВР, 37. — Дай му коня, бе! — завикаха момците на едно босокрако конярче. Ем. Коралов, MB, 9. Когато сприята премина и дъждът се укроти, едно от конярчетата се обади: — Сега нашите седят на сухо под стария мост. А. Каралийчев, СР, 68.