КОНЯ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от или на коняк. Всичко това не пречи вечерята да мине в, общо взето, повишен тон благодарение на изобилните напитки и на многократните конячни порции подир десерта. Б. Райнов, НН, 363. Той гледа да се откопчи с време, защото, загълчи ли Каишев, точка не туря. А сега по конячния му дъх той видя, че излиятелността му ще бъде още по-богата. Ив. Вазов, Съч. X, 5.
2. Който съдържа коняк. Конячен спирт. Конячен дестилат. Конячна есенция.
3. Който е предназначен за коняк. Слугата дотърча веднага, та донесе още малко дърва и пална окачената на стената лампа, па отиде за конячни чаши. Т. Влайков, Съч. III, 19. — Имате ли оръжие? — Само един револвер. — Дръж! — спокойно проговори небръснатият и като доближи с лявата ръка конячната чашка до устните си, с дясната спусна нещо тежко в десния джоб на Стефановия балтон. А. Каралийчев, НЧ, 41.