КООРДИНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Книж. Съгласувам определен вид дейност с други дейности, като ги подчинявам на една обща цел. Тая оперативна връзка беше важно звено в общия план тя щеше да координира действията на войсковите части, преминали на страната на въстанието, с революционните сили на партията. П. Илиев, ЛВ, 319. Явно е обаче, че през 1797 г. кърджалийството вече било не съвсем стихийно, щом образувало съединения и дори походи към столицата. . Тоест кърджалийството се стремяло да координира своите хаотични дотогава действия, съсредоточавайки ги срещу централизма. В. Мутафчиева, KB, 146. // Разш. Съгласувам, съчетавам. Не ѝ липсва [на солобалерината] артистичният талант да координира пластичната линия с музикалната мисъл. К, 1927, бр. 110, 4.

2. Анат. Съгласувам по време, последователност, обем и форма рефлексните процеси в организма си при осъществяване на различни негови дейности, предимно двигателни. В условията на безтегловност човек запазва напълно работоспособността си, способността да координира движенията си, а също ясната си мисъл. РД, 1961, бр. 116, 2. координирам се страд. Убеждението бе, че цялата тая дейност се направлява и координира от способен и опитен ръководител. К. Георгиев, ВБ, 93.

— От нем. koordinieren.


Източник: Речник на българския език (онлайн)