КО̀ПА ж. Диал. 1. Семенник на лук; коп2.
2. Ластар на лоза.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.
КОПА̀ ж. 1. Голям, висок, закръглен куп сено или слама; купа3. Изсипаните от комбайна копи слама са се строили по стърнището една зад друга, една зад друга — чак до слънчогледите в далечината. П. Бобев, ГЮМ, 44. И съвсем правилно постъпват ония стопанства, които прилагат най-подходящите начини за бързото и доброкачествено сушене на тревата, като веднага след това я извозват и складирват в стопанските дворове на големи копи. ОФ, 1958, бр. 4291, 2. До планне [берачите] сяно сбираха, / от планне копи градиха. Нар. пес., СбНУ XLVI, 25. Не види баба копата, та ще види иглата. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 1065.
2. Разш. Голям куп, купчина от нещо. Те натрупаха копа съчки. Д. Спространов, ОП, 72. Зад голия рът край село, .., се надигаха планинските хребети, затрупани със сняг, като безкрайни копи памук. П. Бобев, ГЕ, 18. Горяха трите камари слама, сеното и няколкото копи царевичак, струпани една до друга. Ст. Марков, ДБ, 243.