КОПАНАРЍН, мн. копана̀ри, м. Остар., сега простонар. Копанар. Караджа запрял шилетата подир овцете, преоблякъл се като копанарин и притропал по вратнята на похитителя: — Нося ти копаня, Серт Мустафа. Н. Хайтов, ПП, 14. На главата му фес ли е, .., оскубан калпак ли е, не бе познат, .. Едно нещо, което го отличаваше от един копанарин, бе натъкнатият дивит на пояса му. Ил. Блъсков, ДБ, 24. „Дааа .. и циганската зурна може да върши чудеса, стига само да попадне в ръцете на майстор циганин, а не на копанарин като тебе!“ Д. Калфов, ПЮН, 82.