КОПЕЛТЍИ само мн. Простонар. Грубо. Момчетии. Той се страшно разгневи, когато немилостивият Николаки презрително забележи, че хъшовете са копелтии, които два ахиевски читака ще разпилеят само да им се покажат. Ив. Вазов, Съч. VIII, 67. „Тези богати българи, .. , считаха за грях да помислят даже, че България може един ден да се освободи.. Всяко приключение, което носеше бунтовнишки характер, те го наричаха вироглавство на копелтиите.“ Г. Бакалов, Избр. пр, 266. Кметът, като го [генерала] видя, се обнадежди. Добре, че е той. Няма ги ония копелтии. В. Андреев, ПР, 136.