КОПО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. 1. Вид ловно куче. Господин Николаки изпрати едно хлапе да доведе от къщи неговия копой, за да го види докторът. Когато хлапето пристигна с вързания на синджира чакалест пес, котаракът на господин Иванчо скочи на гърба му. Ем. Станев, ТЦ, 8. — Пушките да се изчистят, намажат и да им се турят нови кремъни — ще идем на лов. Хрътките и копоите да ги окъпят циганите със сапун. Ц. Гинчев, ГК, 129. — Глас… ако е за глас, глас има, .., Митьо Караколев, ловецът. Когато вика на копоя си в Иланлъшката гора, чува се чак в Каралез, на десет километра. Й. Йовков, М, 19. Нека та лае копой, да та не лае бясно куче. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 305.
2. Прен. Човек, който има задължението да следи, да шпионира някого; доносчик, шпионин. Денонощно вървял по дирите му, преоблечен като въглищар, един от полицейските копои и най-сетне успял да проследи къде Латю ни оставя торбите с хляба. Н. Хайтов, ПГ, 127. Чрез своите копои Стоил знаеше всичко, що се говори за него, и беснееше от яд. Хр. Максимов. СбЗР, 34. — Бельо. Знам го тоя бърньо. Лисица .. Разправя се, че е копой на властта. Г. Манов, КД, 131.
◊ Като копой душа. Разг. Упорито, навсякъде душа. — Като копой душеше и оглеждаше двора. За какво идва този човек, Омер? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 217. Лежа като копой. Диал. Мързи ме да помръдна; бездействам. Хлътам като копой. Диал. Неодобр. Ходя без работа.
— От унг. kopó през рум. copoiu.