КОПРА̀ЛЯ ж. 1. Дълъг прът, който на дебелия си край има желязна лопатка за чистене на ралото от кал, а в другия си край завършва с чаталче с бодчета за подкарване на добитъка при оран. Моторна песен оглася старата дядовска земя, където са изпотрошени гори от дрянови копрали върху гърбовете на мълчаливите работници — воловците, през сушавите лета. А. Каралийчев, С, 103. Тогава двама [дяволи] ще пъхнат глави в хомота, за да ми покажат как да впрегна воловете. Веднага ще ги зажегла, ще грабна копралята, па с острото по бутищата, по задниците, че да видиш как дяволи орат. К. Петканов, СВ, 109. — Митко, бягай — вика даскалчето,— бягай, че село против тебе иде. . Постоя Митко, погледа, пък току заби копраля до орало и припна след тях. Ц. Церковски, Съч. III, 255. Шопи с conu с пръти / с копрали / с викове / с вой / .. / полетяха напред / без ред / неудържими / страхотни / велики: / НАРОД! Гео Милев, С, 24-27.
2. Народна мярка за пътя на слънцето или месеца по небосклона. Слънцето се е наклонило, остават две копрали, докато залезе. К. Калчев, ПИЖ, 152. Слънцето се беше издигнало още една копраля над Балкана и росата още се лъщеше като безценно камъче по листата на зелените мисири. Ц. Гинчев, ГК, 322. Бронзовият диск на луната бе отскочил една копраля над хоризонта и къпеше в масленожълта светлина притихналото село. Д. Линков, ЗБ, 77. Пълнолик месечко, отскочил на три-четири копрали над високия Бабин връх, .., заслушал се е в чудното свирене на младия овчар. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2.