КОПРЍВА ж. 1. Тревисто растение с парливи власинки по стъблото, което расте като бурен и се използва за храна на човека и животните, в народната медицина, за боядисване и др. Urtica dioica. Замириса младата трева в двора, край избистрените води на реката и в дола покара младата коприва. Гичка я береше за чорба. Ем. Станев, ИК III, 137. Близо до каменната ограда растеше коприва и бучимиш, жълтееха се тикви. Й. Йовков, ЧКГ, 102. Щом се стопеше снегът и се зачернееше малко земица край слоговете, мама казваше: — Скоро ще ви направя зелник от коприва. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Слагаха му компреси на главата и пиявици на лапите, шибаха го с коприва и му даваха да гълта боровинки. Св. Минков, ПК, 22. За жената коприна, а за мъжа коприва. Погов. Грък кога се роди, най-напред рече чироз, а българин — коприва. Погов. ● Обр. — Език коприва имаше тя — шари и пари. Б. Обретенов, С, 30.
2. Ястие, приготвено от това растение. Дигам очи. Слънцето е над главите ни. Обед е. Няма какво, трябва да се яде. Имаме от снощи коприва с ориз. Дали не е вкиснала от жегата? В. Бончева, АП, 21. Тоя ден тя [мама] ме нагости не с филия качамак, а с комат „чист“ хляб, . .., сипа ми и втора паничка джуркана коприва и сестрите ми не се разсърдиха. Ст. Даскалов, БП, 57. „По-малко кусай коприва, че ни е дълга година, / а ни е кратка градина.“ Нар. пес., СбВСтТ, 460.
3. Бот. Род едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство копривови. Urtica.
◊ Блатна коприва. Диал. Растението катушка. Гръцка коприва. Вид коприва с по-дребни листа от обикновената и по-рядко разпространена от нея, използвана предимно като храна. Urtica urens. Домашна коприва. Диал. Растението дяволска уста. Мъртва (глуха) коприва. Диал. Ниско едногодишно растение със слабо разклонено стъбло и листа без парливи власинки. Пролетта, която се бе оттеглила за малко на юг, пак се върна. . Усмихнаха се розовите цветчета на мъртвата коприва, увиснаха тъмните кичурчета на кукувичето грозде. П. Бобев, ЗП, 58. По форма и разположение листата на мъртвата коприва приличат на обикновената коприва, но нямат парливи трихоми. Бтн VI кл, 128.
> Гъби и коприва ям. Диал. Заканвам се жестоко в яда си на някого, говоря заканително и със злоба. Гърне и коприва. Диал. Много близки хора. Като гол гъз в коприва ще прокопсам. Диал. Ирон. Вулг. Никак няма да прокопсам. Коприва яде, коприна носи. Разг. Подигр. За беден човек, който се облича в скъпи дрехи и се големее. Направям / направя (правя) <на> бъзе и коприва някого. Разг.; Направям / направя гъба и коприва някого. Диал. Обикн. в св. вид. Нахоквам някого жестоко, накарвам му се много. Че като викнах на класната ѝ, направих я на бъзе и коприва. Що за педагогика— казвам — да покачвате децата по дърветата? Тарас, СГ, 156-157. — Вие, каже, сте опозиционер и затова. .. Хванаха ме нервите. Па го насолих, направих го гъба и коприва. Ив. Вазов, Съч. XXI, 158. Пикал на коприва. Диал. Пренебр. Много ядосан, разгневен. Пукам като коприва в гърне. Диал. Непрестанно бърборя, мърморя, карам се. Ставам / стана гъба и коприва. Диал. Силно се разгневявам.