КОПРИВНЍК, мн. -ци, м. Диал. Баница от коприва; копривалник. Готви, моме, готви, / ширник и копривник,/ и бял боб на чушки, / и чукан ни зърна, / че гости ще дойдат —/ гости от Румъния. Ив. Хаджийски, БДНН I, 129.
