КОПРИНА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до копринарство и до копринар. В останалите копринарски центрове някои от бубите са се завивали в пашкули, а другите са продължавали да се развиват. Б, 1902, бр. 509, 3. И подари копринарският еснаф на църквата „Света София“ десет ката епископски одежди от пурпурен плат. Н. Райнов, ВДБ, 60. За да би напреднала по-добре тая копринарска фабрика, той [крал Патентон] наредил, щото градът Лион да дава сяка година по 2500 талера за подпомагане на работниците. Знан. 1875, бр. 20-21, 324.