КОПРИЩЀНИН, мн. коприщѐни, м. Остар. и диал. Копривщенец. Таман се стегала тя да върви в черкова, .., кога иде Марин и с него наедно един коприщенин от пазарка̀та. Т. Влайков, Съч. II, 32.
