КОПТО̀Р м. 1. Малка схлупена, нехигиенична къща. Тук-таме се виждат бараки, землянки, коптори, от които излизат жени и деца. Г. Караславов, Избр. съч. III, 16. — Тежко живеят. Сврели са се в един коптор. Зет ми работи, мама и сестра ми предат. В. Геновска, СГ, 170. Учителят Гераков бе уволнен, защото се бе застъпвал за един свой ученик, когото изключиха от гимназията. Година по-късно той умря от скоротечна туберкулоза в един коптор на Слатинския редут. Е. Манов, БГ, 62. Тая къщица е коптор (бордей), стените ѝ голи, студ не влезва вътре, но зловонна влажност никога не се отмахва от тамо. П. Р. Славейков, СК, 65. Децата ни мрат / в отровната смрад, / без слънце, / в задушни коптори! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. Блазе им, боже, на тези, / които се земат със мерак, / йоще със либов. / Ако е овиде в коптори, / ней се струва в сараи. Нар. пес., СбВСт, 721.
2. Диал. Зидана печка, пещ. Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Едни, .. съхнеха на слънце, .., а други, вече събрани на банкети, бяха готови за изпичане в копторите. Ст. Марков, ДБ, 347-348. — Ако завали дъжд, мазата ще се напълни с вода. Копторът е открит и тухлите ще се смият. Г. Мишев, ЕП, 49.
◊ На коптор. Диал. На куп. Сватбарата къща бе пълна с хора, .. Но сред двора се мержелееха очертанията на коптор тухли — стопаните явно не я харесваха вече и се стягаха за нов строеж. Н. Тихолов, ДКД, 172.
— От рум. coptor.